Това е здраве! :: Чипс с вкус на кебапче

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.01.2016 13:18 - Чипс с вкус на кебапче

Автор: chaikata Категория: Забавление

Прочетен: 1196 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.01.2016 13:34

Знаете ли в какво се забърках вчера? В нищо. Че в какво да се забъркам като цял ден седях в къщи и ядох чипс с вкус на кебапче? Бях запленен още от рекламата на продукта и дълго търсих въпросното изделие по магазините. Сега, когато всичко свърши, мога да кажа, че преживяването е единствено по рода си и е добре човек да добие и подобен опит. Още когато отвориш пакета, за което между впрочем се изисква доста тренирана предмишница, те лъхва особен букет от миризми, който би предизвикал у всеки сомелиер спазъм на носоглътката. В първия момент започваш да се питаш за какво им е притрябвало да слагат вътре лешояд. Напрягаш се в очакване всеки момент птицата да се размърда, но това не се случва. Тя вероятно отдавна е мъртва. Постепенно с експлоадиралите си рецептори започваш да долавяш и други нюанси, които навяват асоциации с клетката на мечката в зоологическата градина или с терариума. Подобни и още по-натрапчиви представи се зараждат в теб и когато погледнеш в плика. Един съвет от мен – не гледайте вътре на ярка светлина! За препоръчване е приглушено осветление, което да обвива нещата в тайнственост и да им придава неясни контури. Когато погледнах аз, за съжаление бях на балкона. Едва се одържах да не скоча, защото първата реакция на човек е панически да побегне и непрекъснато да увеличава разстоянието между себе си и плика. Вътре имаше сиво-синкава маса направена сякаш от култивирана печурка, камъни и засъхнал теракол и която в първия момент, като че ли ми намигна. Вярвайте ми, видът не е от този, който наричат приканващ. Виждал съм къде-къде по-приканващи септични ями. Веднъж погледнал, нещата вече не зависят от теб. Замаян от богатия букет запушваш нос и опитваш. Вкусът е такъв, че вероятно на маркиз Дьо Сад би му харесало. Първата хапка е нещо като Големия Взрив, но на локално ниво. В интерес на истината Големият Взрив идва на следващата сутрин в тоалетната, но не му е тук мястото да го обсъждаме. Предполагам е било търсен ефект това, парчето да се разпадне на секундата, оставяйки след себе си вкус, който нищо да не може да отмие. Виждайки че всичко е напразно опитваш чипса пак и пак, за да убиеш де що има ганглии в устата си. Иска ти се да спреш, но не можеш защото си дал пари. Постепенно свикваш и даже започва да ти харесва, естествено по начина, по който на маркиз Дьо Сад са харесвали някои работи. После отиваш и си купуваш още един плик и още един и ..... Историята която всъщност Ви разказвам няма нищо общо с чипса, нито с кебапчетата нито с лютеницата с лучец или с каквато и да било друга регионална манджа. Тя има общо с това, което някои от нас наричат народопсихология, а други просто простотия. А общото и с маркиз Дьо Сад е дотолкова, че понякога направо ни се „изхождат в устата”, а на нас не ни прави впечатление и дори се подлагаме отдолу за още. Лек ден!

Нагоре