Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2016 13:06 - Ееееех… златни времена. ;) (1)
Автор: chaikata Категория: Забавление   
Прочетен: 3335 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 27.01.2016 17:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Едно време, по едно време живеех в Германия. Хем за кратко, хем за дълго. Хем работех, хем не работех. Хем учех, хем не учех. Всъщност и тогава както и сега, предимно пиех.
       Поминувахме в общежитието към трийсетина колеги българи и основната дейност на някои от нас беше… да крадеме. Наричахме го „промоция“. Звънят ми по телефона „Ало! Баце, свършила е пиячката.“ „Споко! В Пенимаркет има промоция.“ Отиваме трима души – двама за перде, а последният с широко яке. Аз си взимам например комикс, вторият паста за зъби, тоя с якето го натъпква с уиски и водка. После купува и хляб за парлама. Много е важно да не се „промотират“ плоски бутилки, защото се изсулват. Триъгълните са най-лесни за задържане и най-дълго човек може да ги стиска под мишница. Поне по един път седмично имаше такива "промоции" и то не само на пиенье – на парфюми, на козметика, на дрехи, на очила.
      Ееееех… златни времена. ;)
    Когато пристигнах за пръв път по студените фламандски полета, ме сложиха да деля обща кухня с едни китайци. Много симпатични хора. В тяхното отделение на хладилника имаше само краставици, олио и оризови питки. Дожаля ми - явно нямаха средства. Беше ми жал за около час. След това те започнаха да пържат краставиците и тогава разбрах истинското значение на думата „смрад“. Феноменална смрад. Щедро ръсеха и с техни си подправки, които още повече усилваха ефекта на миризмата. Затворих се в стаята си, уплътних всички пролуки и зачаках вонята да отмине. Чаках три дни. В това време група белгийци от горния етаж се изнесли, някакъв мароканец се хвърлил ритуално от покрива, четирима чехи се самоубили с бира, а един испанец се побъркал тотално и взел че се сгодил за 84-годишната майка на домакина на общежитието. Всичко това заради едни краставици. През тези 72 часа почти не ядох, не пих течности и не ходих до „Белия дом“. Не че имаше какво да изходя. Накрая, от немай къде, омаломощен и обрасъл излязох от стаята. Вече се усещаше само лек полъх от предишното зловоние, като човек дори можеше да го сбърка с мириса на престоял банан или киви. Китайците ме засякоха в коридора и получиха уплах до живот. Бях неразпознаваем. Аз съм от хората, които след като се обръснат сутринта, до вечерта са с четина като на глигански задник. Реджеп Иведик на квадрат. Трябваше да хигиенизирам телесата си немедленно. За целта си бях взел от вкъщи машинка за подстригване – нашенска, четири кила, 150 децибела. Сложих си тапи в ушите, включих я и започнах да се гланцирам. След минута някой изби вратата на банята. Беше домакинът. Решил видиш ли, че работя с къртач и нерегламентирано сменям плочките. „Не, бе! Подстригвам се. Ай, бегай сега от тука!“ Довърших на спокойствие и излязох. Пред сградата се бе събрала тълпа с трансперанти, която скандираше „Не на строежа на летище в близост до общежието!“ Явно бяха чули машинката. Присъединих се и също поскандирах. Всъщност използвах тарапаната да се отъркам в една кльощава французойка, която се казваше Флоранс, но аз и виках „майне клайне Тулуза.“ Тя всеки път търпеливо ми обясняваше, че не се казва Тулуза, а аз и отговарях „Их вайс, майне клайне Тулуза.“ (Знам, моя малка Тулуза).
    Колко е шарено и разнообразно в тези общежития. Човек може да вдъхне миризми от всички краища на света. След поредната „промоция“ се бяхме събрали в общата кухня и тъкмо подпийвахме, когато влезе “видимо доволен“ негърът от 8-ма стая. Влачеше най-огромната тенджера, която бях виждал. Метна я на печката, изсипа вътре към 200 кила кокали, усмихна ни се дружелюбно и отиде по своите си работи. Дали беше разфасовал някой не разбрахме, но след малко бяхме дарени със смрад доста близка до тази на китайците. Повдигнахме капака – нямаше човешка глава, но със сигурност плешката не беше от животно. Тези изпарения не биваше да отиват нахалост. Взехме от банята кърпите на няколко колежки и ги сложихме върху тенджерата, та да попият свежия аромат. Радостта ни после бе необятна, когато момичетата бършеха лицата си и крещяха.
    Ееееех… златни времена. ;)

(Следва продължение) 




Гласувай:
4



1. apostapostoloff - Чудесно!
27.01.2016 18:11
Доста се посмях. Най- сетне един постинг, който е далеч от ежедневната лудост.
цитирай
2. morskipesni - много хубаво
28.01.2016 09:43
Да зема и аз да разкажа за Германия, явно с тия немци пада як смях:)))) Не съм задигал обаче нищо, язък. Ето една петминутна история от болницата: Понеже пиша с дясна, с лява ръка- и в двете посоки, надрасках с този "огледален" шрифт на български едно листче и го поставих на бюрото под чаша с вода. Изглеждаше много дяволски. Дебеланата колежка дойде и пона да се върти като кокошка на полог, да прочете. Понечи дори да вдигне чашата, тогава аз влязох и се орепчих да не бара, че се разваля магията. Каквоооооо? МАГИЯ? - да, магия- не скиваш ли е е формула на санскрит? САНСКРИТ? -ОТКЪДЕ ГО ЗНАЕШ? ??? - а, учи се в България в медицинските университети- помага на изцяло безполезни лекарства да свършат накаква работа.... тая немка не ми проговори повече.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: chaikata
Категория: Забавление
Прочетен: 65293
Постинги: 47
Коментари: 16
Гласове: 40
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031