Не знам дали сте запознати, но немците са хора, които стриктно се придържат към максимата „Добър човек лошо не държи.“, тоест подпръцкват без свян и задръжки. Имаше един унгарец – Шандор, който бе приел този модел на поведение много присърце. Всеки път когато някой го заговореше, получваше отговор първо откъм гърба, после и вербален такъв. Същият бе голям почитател и на думата „данке“. Тя в неговия случай обаче звучеше като: „ДАНКЕ!!!!!!!!“ - с възходяща градация и разкъртващи ушния канал обертонове. Зареждахме се до вратата на сградата и го чакахме с часове, само за да му отворим, той да избумти „ДАНКЕ!!!!!!!!“ и на нас да ни гръмнат фонтанелите. Беше нещо като наркотик. Така де - в странство човек трябва да намира утеха и в най-малките удоволствия.
    Близо до общежитието се намираше бар, където всяка сряда след 19 часа имаше „happy hour“. Плащаш 20 кинта и пиеш на корем. Собствениците си бяха направили сметка, че дори и да употребиш 3-4 големи, пак са на кяр. Отидохме с няколко колеги два пъти и тази оферта бе отменена. Аз лично още първия път изпих бутилка и половина уиски, а и другите по толкова. Немците ни гледаха като ударени с налъм - не бяха срещали подобно нещо. Следващата седмица заведохме и нашия приятел с кокалите. Да, негърът. Не афроамериканец, тоя си беше баш афроафриканец. Ако не ме лъже паметта, се казваше Абрахатахън Тахън Т‘ханхова или нещо подобно с много „х“-та в него. Оказа се, че Абрахатахън може да пие не като смок, ами направо като питон и носи повече и от нас. Пресуши две бутилки джин и поиска трета, при което учтиво ни помолиха да напуснем. Стана ми малко криво, понеже исках да видя колко всъщност е способен да излочи Абрича, пък и така не може и е расистко. Тръгнахме си, но на другия ден изрисувахме цялата витрина на заведението със специфичния знак, явяващ се графичното въплъщение на едно популярно трибуквие. Стана много приятно за окото.
    Ееееех… златни времена. ;)
    За да ни се отблагодари за напивката, Абрахатахън ни заведе на танци. На майната си (сиреч съседния квартал),  в нещо като стол се събираха чернокожи и танцуваха. До тогава не бях виждал такива налети дупета и до днес тази ми страст ме държи. Сервитьорката можеше спокойно да не използва табла, ами да слага чашите върху задника си - за такова фърчане става дума. Имаше една-две мацки, които като завъртаха гъзяги и центробежната сила ги изстрелваше настрани. ЗА ТАКОВА ФЪРЧАНЕ СТАВА ДУМА! J На никой от нас не му върза, ама поне оплакнахме очи, дето се вика. После оплакнахме и дрехите, с които бяхме, че съчетанието от миризма на стол, примесена с „благоухание“ от танцуващи афроафриканци си е…
(Аз съм на кон!)
    С изхвърчалите дупетии нищо не стана, ама поне един колега заби някаква словачка и започна да я аргасва. Късметлия! Ние останалите бяхме предимно на… да не казвам на какво. Легнал съм си една вечер и на вратата ми се чука. Любовчията идва за съвет. За пръв път видял гаджето си на светната лапма и… имала косми по зърната. Та, дошъл завалията посред нощ да ме пита дали е нормално. Нормално е, я! Щом не са под ноктите или по езика, всичко е нормално. Ръгай там и не питай!
    Като живееш в България, свикваш филмите да са със субтитри. В Германия не е така. Там всичко е преведено и дублирано - от гласът на Вейдър до бръщолевенето на Уди Алън. Да не вземеш да се измориш с четене. Отидохме на кино с двама приятели и си взехме всеки по литърче винце, няколко бирички, чипсче, беконче, салам с чесън, лучени кръгчета, синьо сирене. Носихме и една дъска, която сложихме върху коленете си за софра. Покривка – вестник, излишно е дори да го споменавам. Прочетохме някъде, че филмът е почти три часа, а как така се седи три часа без да пиеш? Може и да има такива хора – ние не бяхме (сме) от тях. Салонът не бе пренаселен, но успяхме посредством ароматерапия от храната да дислоцираме всички останали зрители в най-далечния край. Натъпкаха се там като шпроти и само ги чувахме как ни обсъждат. Дремеше ни на кепетата. А иначе,„мувитото“ не беше лошо – драма, ама от смешните. Умряхме да ръсим лафове и да се кикотим. Особено забавно стана, като главния герой го стъпка стадо диви кози. Аз от хилеж, взех че обърнах дъската и разлях всичко. Сега вече, на присъстващите германци нервите им не издържаха и настана караница. Награбих дървото со се залепналия, мазен вестник и подгоних между седалките някакъв устат старчок. После се наложи скоропостижно да вазираме, че студенти сме все пак - за такова нещо изключват.
     Ееееех… златни времена. ;) 
     (Следва продължение)

И Гьоте като студент е поркал и ревял по улиците (тогава е нямало кино и чипс). Но това е завършило с туберкулоза, бързо излекувана, защото е бил богаташко чедо.