Т‘ва, пич твойто никъде го нема,

та взех, че намЕтках е тая поема,

дано ти влезе, баце малко ум в главата,

щот‘ както ми изглежда на зле върват нещата.

Не знам дали е ген или тотално си се сдухал,

обачe с тая сила, дет‘ си се подпукал,

дали ше поживееш година-две е чудно.

Така като те гледам шест месеца и то трудно.

Секакви съм срещал, ма твоето е ад.

Да къркаш денонощно – па ти си свършен, брат.

Е за това чети нататък, та бЕлким те уплаша.

И айде стига наливА у тая чаша!

Всеки чувал е, че еди кой си влЕзнал у запой.

Тридневен, седмичен – не се усмихвай, мой!

А ти си на черешата от близо четвърт век.

Как се не разкАпа, бе? То, ти не си човек.

МинАл си у последна фаза, дето дори не ти става лошо,

а помна какво добро дете беше, Гошоооо.

Верно, че пръв пропуши и взе да мааш злобарки,

че винаги беше некъпан – около тебе кръжаха винарки,

че беше изключен от даскало, щот‘ почна да идваш пиян,

надрусан, вмирисан, с нахално отворен дюкян.

Верно, че пръв хвана трипер, херпес, хламидии,

че в гащите имаше ферма за въшки и гниди,

че вечно се драпаше от генитален сърбеж,

но па беше забавен, хубав младеж.

Ако немаш против, ше изкажа  мнение -

дори и сам над себе си да правиш покушение,

не си готов за оня свет, не ти се още мрие,

най-вече, щото има много какво да се изпие.

За тебе всека кръчма е параклис, църква, храм

където водка лее се на килограм,

където облаци летат във водни чаши,

и вехти сервитьорки чекат, белким некой ги опраши.

Нали не верваш да ти се размине,

щот‘ сам си вкарваш автогол?

По цел ден само цоцаш и го местиш

от левия у десния крачОл.

Ай‘ кАжи ми, имам един важен въпрос -

да не си станАл без да знам ескимос,

че ходиш у жегата навлечен с балтон?

Да не си се нашмЕркал с живак и тефлон?

Интересно ми е, щот‘ видели са те в парка

да правиш секс с една клошарка,

а пък в тролея, явно без да знаеш,

дори си сниман как във джоба си пикаеш.

По Графа си видян да се разхождаш чисто гол,

на Попа си се киснал мъртъв в един гьол,

тигЕли правил си по Витошка, с воал - като на булка.

За к‘во ти е кола, кат‘ те прибират със патрулка?

Налитал си да трепеш двама пенсионери,

издебнал си в трамвая ватмана и си му бил чембери,

нахълтал си у пощата, накъсал си писмата

и облепИл си с марки, макарите ти, зърната.

В рейса изпочупил си де що видиш дръжка,

а после си показвал свойта гордост мъжка,

на контрольора си приложил сумо и карате.

Да продължавам ли, щот‘ има още много, бате?

Заплашвал си ченгетата – били сте гъсти с Бойко.

В казармата делели сте една и съща койка,

нищо, че имате дваесе години разлика.

Звънел ти всека вечер и ти развалял празника.

Извънземни три пъти те били отвличали,

превръщали те в куче и те тричали.

Девет дни си бил бременен с марсианче,

а когато се родило, приличало на Жорж Ганчев.

Разправяш, че живял си години у странство,

че в затвора си лежал с братя Галеви – за хулиганство,

че бил си в Дубай и в Калкута, в Тибет.

Сега обаче си тука - явно немаш късмет.

Разправяш, че имаш милиони у банка,

но ич ти не дреме, за т‘ва си пиянка.

Раздуваш, че имаш Майбах на гараж,

но си хипар по душа и спиш на паваж.

Държал си фабрики, трийсе завода,

сформирал си партия с име „Да го духа народа“.

Земи малко се сОпри! К‘ва е тая фантазия?

Викаш пиеш уиски, а то водка с Аспазия.

За жена пък в живота ти хич и не питам.

Требва ти некоя без обоняние, щот‘ я си ѝ дъхнал,

я е почнала да залита.

Ти си кЪде два метра, и тя значи да не е ниска,

ма да мож‘ да те носи. Най-добре културистка.

Те такива обичат, дет‘ им бригат на джибри

и не прават разлика между витамини и фибри.

Инак, вашите как са? Живи, здрави? Държат ли?

Черния дроб, панкреаса? А, те как са? Тежат ли?

Как са брат ти, сестра ти – май не искат да знаят?

Сигурно с всеко обаждане чекат да чуят – дошъл ти е краят.

Друго немам да кажа, ти си баце явление,

резюме и синтез на едно поколение.

Нито тъп, нито прост, а лайно упорито.

Май ше ходиме бавно и ше хапваме жито.

Айде, друже сполай ти!

Финала оставям без епилог.

От тебе снимката, от мене текста –

ше стане добър некролог.