Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11 17:15 - Отворено писмо от един починал деятел на БКП до президента на републиката, министерски съвет, парламента, омбудсмана, конституционния съд, висшия касационен съд
Автор: chaikata Категория: Забавление   
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Уважаеми другарки и другари! Скъпи чавдарчета, пионерчета и комсомолци! Почитаеми герои на социалистическия труд!

Пише ви един социалистически труп! Труп, защото на 7-ми октомври 1989 г., само месец преди да дойде демокрацията аз починах. Лека ми пръст! Напуснах този свят в болницата на моя роден град... - Берковица и като цяло да знаете – смъртта не е болка за умиране, но все пак има и по-приятни неща.

Уважаеми другарки и другари! Тежко ми е да го кажа, но си отидох огОрчен и разочарован и то не само заради състоянието на родната нАука или от положението на библиОтеките. Не! Имам най-вече нАвпредвид отношението на персонала в медицинското отделение и по-специално на професор Петков, който докато бях в кома ме наричаше – цитирам: „фабрика за екскременти“, „говновоз“ и „смърдолет“. Именно на тези думи отдавам последвалото кончината ми превръщане в зомби, което се явява и моят протест срещу нехуманното третиране на един социалистически труженик. Да, признавам, че по онова време нямах контрол върху отделителната си система, но според мен, това не е причина да те обиждат и почти да те тричат.

Скъпи чавдарчета, пионерчета и комсомолци! За целият ми престой в болницата не ме преоблякоха нито веднъж. Вижте ме - още съм със същата избеляла пижама, ушита през 50-те, с петна от кръв, мусака, пиле фрикасе, както и неизменната жълта формация в областта на слабините. Отзад не мога да се видя. Според вас, това представителен вид ли е като за живот след смъртта? В тоя ред на мисли - гледайте да починете добре облечени, че после ви чака вечност от срам, студ и продухани бъбреци.

Почитаеми герои на социалистическия труд! За съжаление съм длъжен да ви информирам, че сме били лъгани за липсата на отвъден свят. Не беше минала и седмица откакто душата ми се отдели от тялото, когато получих от нея картичка с някакви облаци и надпис: „Пристигнах. Тук е слънчево. Как е времето при вас? Поздрави от Гагарин! Душата ти.“ Наистина, може и вече да не сме едно цяло, но поддържаме много добри отношения и няма годишнина от кончината ми, когато да не съм бил зарадван с поздравителна телеграма. Фактът, че адреса на подателя е: „Рай. Улица Господна, номер 234 милиарда 764 милиона 312 хиляди 890“, пък показва, че приживе съм бил добър човек и като такъв съм бил изпратен в Едемските селения. Защо тогава, това неглижиране нуждите на един нежив, отдал всичките си сили за социалистическата идея?

Може да съм неодушевен, но не съм предмет.

Уважаеми другарки и другари! Основното ми оплакване е от храната.

Гладен съм! Имаме право на два мозъка седмично, както и на плешка от бабичка, а последните са прекалено жилави, вероятно от непрестанното редене по опашки. Не съм с големи претенции, но някой и друг тийнейджър би ми дошъл добре. Също моля, поне веднъж месечно да ми се отпуска по един студент или нАучен работник! Имам вопиюща нужда от интелектуална стимулация.

Всички знаем, че питателните ястия са от основна важност за поддържането на външния вид. Вярно, може и да не съм същият хубавец като преди, но като за зомби бих се самоопределил като доста запазен. Такова, между впрочем е и мнението на женската половина от неживите, като доказателство за това е титлата ми „Най-чаровен немъртъв“ от ежегодното състезание за нетленна красота. Целта ми е догодина да спечеля и конкурса „Бездиханен-стриптийзьор“, за което съм инсталирал до надгробната си плоча пилон, както и титлата „Най-ниско ниво на разлагане“, като тук пък за целта съм си поръчал специални консерванти. Този приз е еквивалентът на Нобелова награна в света на споминалите се и върви с подарък от три депутата алангле, както и пенсионери на корем.

Скъпи чавдарчета, пионерчета и комсомолци! Не е лесно да си зомби в посттоталитарна България и не го пожелавам никому. Към днешна дата, смея да твърдя, че битовите ни условия са под всякаква критика. Виетнамските общежития ряпа да ядат. Моят гроб не е отоплен и зимата, земята като замръзне едвам си пробивам път навън. Ако на излизане, оставя в пръстта само някой нокът или ухо се считам за късметлия.

Повечето от немъртвите сме доста възрастни, а медицинска помощ практически не ни е осигурена. Когато е толкова студено започват да ме въртят колената и тогава честно казано не успявам да хвана никой, та да го ухапя. Сами разбирате, че така популацията на зомбите пада до критично равнище.

Лятото пък, от горещина получавам сърбеж по перинеума и като се почешам си свалям цели парчета месо, които няма кой да пришие обратно. Миналата година, без да искам си откъснах едната топка и се наложи да поръчам по Спиди Каноконлит. Слава Богу, залепих я обратно, пък и куриерът беше доста вкусен.

 Зъболечение също нямаме и дъхът ми е под всякаква критика. Да си призная – понякога в ковчега не се диша. Вместо паста за зъби, кой знае как ми бе доставен крем за бръснене КАРО, а всеки знае, че на нас починалите брада не ни расте.

Почитаеми герои на социалистическия труд! В природата на зомбито е да броди, да ви гони, хапе, заразява и изяжда. Как да изпълнявам служебните си задължения без свестни обувки? На краката си имам полуразпаднали се навуща, произведени от ОЗ Петър Ченгелов – Пловдив и те през 50-те. Аз едвам се придвижвам, пък какво остава да преследвам някого.

Ако някой познава Ники Кънчев, нека го помоли да спретне една кампания – 16 666 Зомби!  ДиЕмЕс – нови сандали! Белким хване дикиш!

След гореизложеното се обръщам към всички с молба да бъдат направени стъпки в посока облекчаване неживота на нас - починалите по време на социализЪма! Ние не сме по-долна категория от умрелите по време на демокрацията.

С уважение: Руси Василев – труженик.

10.11.1999 г. Берковица, Гробищата, Парцел 2, Алея 8, Гроб 19

 

 




Гласувай:
1
1



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: chaikata
Категория: Забавление
Прочетен: 26706
Постинги: 33
Коментари: 10
Гласове: 34
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930