Когато я прегърнах за пръв път почувствах колко е слабичка, сякаш направена от ламперия. Почуках я по гърба, вЕрно прокънтЕ на отлепен сачак.

- Да нямаш бронхит? – я попитах, а тя:

- Не. Така си кънтя.

Нежно момиче беше. Каза, че ѝ се образува синка, дори когато чуе някой да псува по телевизията. От умиление изядох всички салфетки по пода.

Още същата вечер се озовахме у тях и на мен първата ми работа беше да отворя хладилника. Не мисля, че някога в него беше слагана храна. Викам ѝ: „Тука няма нищо.“ А тя: „Не е верно. В едното отделение за зеленчуци има мухъл, а в другото си държа чорапите.“

Сексът между нас беше като онова за пчеличките и цветенцата, само че между пчеличка и баобаб. Тя се мъчи да ми изсмуче прашеца, аз гледам да не мърдам, та да не я затисна. Единствено ме смущаваше факта, че държеше да я наричам Покахонтас, а тя мене Седящата мечка. Дори си сложи една лента на главата, като тея за аеробика, само че по-индианска - свещеният бизон оправя свещения таралеж. Това страшно ме възбуди, и дето се вика – зарових надълбоко томахавката. После заспахме. Сънувах странен сън – Намираме се във вигвам, завити с кожи. Тръгвам да я целувам, но от някъде ме лъхва на застояло. Оказва се, че мирише от лявото ѝ ухо - ползвала го е за пепелник и цялото е пълно с фасове. И аз започвам да ги вадя, но в този момент възглавницата се превръща в Андрей Слабаков и заявява: „Безсилието е висша форма на доверие.“

НЕма такъв кошмар. Отварям очи. Вече е светло. Обръщам се – до мен лежи Уди Алън и ме гледа.

- Буден ли си? – пита ме той, при което ми изпопадват гурелите, а топките ми си сменят местата. Слава богу по гласа познах, че това е мацката от снощи.

- Буден съм.

- Добре. Слушай! – изкомандва ме тя - Самочувствието ми е ударило кота нула и затова реших да се влюбя в теб.

- Е, благодаря! – едвам продумах.

- Започвам от днеска. – радостно обяви мадамата или каквото там беше и извади вибратора на мира.

- Ама, не ти ли идвам малко отгоре с килограмите? – опитах да отклоня разговора.

- Е, то ще е по-компромисно влюбване.

После пихме кафе и говорихме. Освен зоб за окото в гръб, момичето се оказа и душа човек. С дребни изисквания към живота. На въпроса ми: „За какво мечтаеш?“ – тя отговори: „Да не млъквам.“ С две думи – паснахме си, защото нали знаете – противоположностите се привличат. Тя - от тия, дето не можеш да им затвориш диспечера, аз напълно изветрел. Тя -  кльощава, аз с видоизменяща дебелина. Сиреч – можех да мина и за тюлен и за морж, ако се наложи.

После нещата ескалираха емоционално и сексуално. Тя намали грима наполовина, аз намалих дневните хранения до десет. Как само любовта променя хората. Скоро ми даде и първото шайенско име - Сака-филия-лютеголанко, което ще рече: Този, който става посред нощ и муа филии с лютеница.

Тогава разбрах, че ще я оставя тя да кръсти децата ни и няма да ѝ се бъркам. Така и стана. Момичето ни се нарича ЧавдАртАнгвахунИя, което значи: Тази, която ако беше момче, щеше да се казва Чавдар. Синът ни пък носи красивото име КъденибеУма, което се превежда като: Пич, сори! Не беше планиран, роди се случайно, до последно не бЕх разбрала, че съм бременна!

Хау!