Това е притча за любов непозволена,

за невъзможна, тайна страст,

за обич от порядките сломена,

премазана от ревност и от власт.

Така се случва чак от памтивека,

така било е, и така ще е напред.

Така, за жалост сътворен е бил човека -

един с широк, друг с тесен мироглед.

Незнайно как, защо, и по коя причина

в далечно село случи се това,

че се залюбиха двамина,

родени не в една и съща махала.

Ромео Йозов Иванов,

син на Йозо и Илектра Иванови

и Жулиета Пръвчева Петрова,

дете на Пръвчо и на Жесика Петрови.

Ромео беше от изискан род

на горделиви и надменни калайджии,

а Жулиета беше плод

на бедни кошничари и авджии.

Ромео обитаваше палат -

измазан, с дограма и керемиди,

баща му Йозо бе богат,

даваше заеми, въртеше пирамиди.

А Жулиета свряна бе в барака,

където спеше с още десет души.

Продаваше боклуци на битака,

от пет-годишна можеше да пуши.

Ромео вечно бе в автомобил,

той никога не ходеше пеша.

Разправяха, че страшно глезен бил,

че нямал ни сърце, нито душа.

Че заедно с баща си кОли, бие,

че пенсионерите краде по телефона,

че наркотици взима, много пие,

че яко го тресе тестостерона.

Но ето че веднъж той спука гума

и се наложи да излезе от колата,

а точно в този час, встрани от друма

Жулиета плачеше горката.

Изпуснала бе долу по баира

количка, пълна с железа,

затуй ревеше без да спира

и ронеше сопол подир сълза.

Седеше мърлява и боса,

Ромео да я ошамари бе готов,

но вместо да ѝ се ядоса,

го блъсна нещото, наречено любов.

Увисна му ченето от почуда -

не бе усещал страст така екстремна.

Наистина девойката приличаше на луда,

но с красота почти неземна.

Да, вярно лъхаше на кон

и сякаш бе се валяла в калта,

но без причина и резон,

Ромео го удари любовта.

Сърцето му затупа на прибежки,

ръцете му затресоха се, сякаш удряха дайре.

За пръв път ланците си той усети тежки,

а носеше ги още от дете.

А Жулиета гледаше го ясно

с очи като две светещи жълтици.

На Ромео в гащите му стана тясно,

и стегнаха го скъпите чепици.

„Ей, бате? Имаш некой лев?“ -

момичето попита с дрезгав глас.

И богаташът с радост, с кеф

подаде ѝ столевка във захлас.

Девойката смотА парите в миг,

а после скочи на крачета необути

багажника отвори, взе тресчотка, крик

и гумата смени за две минути.

Така започна всичко, беше лято.

Ромео я покани в свойта къща скъпа.

ДарИ я с анцуг нов, нахрани я богато,

а тя от благодарност се изкъпа.

Щом Жулиета зъбите си за сефте почисти,

Ромео я целуна по устата.

Щом излекуваха букета от екземи, краста, глисти

момчето пък поиска ѝ ръката.

Уви, така се случи, че веднъж

баща му ненадейно се прибра

и с ужас възрастният мъж

завари Жулиета у дома.

Не! Не, че нещо правеха с младежа,

напротив, той я учеше да смята,

ала родителят бе прост, невежа

и ги зарита на земята.

 „Виж, тука ‘сичко е Версаче!“ –

крещеше Йозо полудял.

„Сега ше стане майка плаче.

Че ви утепем, немам жал.“

Едвам измъкнаха се двамата,

избягаха със сЪлзи и ридание.

Отидоха в коптОра на мадамата,

но пак им триха сол за назидание.

Ала не става да се удря чуждо чедо,

за боя ще е нужно отмъщение.

Дори детето ти да е говедо,

разплата трябва, няма второ мнение.

Бащата Пръвчо призова ортаци,

награбиха оръжие каквото имат

и по покритите с боклук сокАци

към Йозо тръгнаха, та да го скинат.

Той вече чакаше със свита,

мелЕто стана първа класа.

Една коза беше убита,

а и две кокошки - за украса.

Петнайсет души бяха насинени,

шестима пък получиха аркада,

глави, ръце бяха строшени

получи се класическа ламбада.

А пък Ромео с Жулиета

чакаха в бараката възтясна.

Не подозираха те за интензитета

на битката с последица неясна.

В такива случаи няма победител

и всяка фракция свои жертви дава,

ала за всеки външен зрител

по-важно е след туй що става.

Враждата ескалира в общоселска,

обхвана бедни и богати,

в животновъдо-земеделска,

дори превърна се. Егати!

Обхвана роми и помаци,

обхвана българи и власи.

От баби, та до изтърсаци,

наред се мразеха. Егаси!

Най-страшно беше при жените -

щом срещнеха се по площада,

веднага хвърляха бохчите

и се отприщваше джихада.

Илектра беше без ухо,

а Жесика със счупен крак,

но видеха ли се, директно

заформяха кютека пак.

Ромео молеше баща си,

да му прости и спре това размирие,

ала напразно - двете класи,

не искаха да чуят за примирие.

Един ден стана ей така,

че Жулиета, както си вървеше,

ударена от неприятелска ръка,

едвам прибра се, куцаше, кървеше.

Тя имаше по-малък брат -

нефелен темерут дебелокож,

за отмъщение, този абдал признат

в задника намушка Йозо с нож.

И тука вече стана страшно,

подпалиха бараката на Жулиета,

от там пък целият квартал горя,

пищяха хора, тичаха чавета.

Останали без покрив над главата,

за Пръвчо нямаше възможност вече,

събра каквото имат, и с децата

избягаха потайно надалече.

Насила дъщеря си взеха,

девойката се дърпаше, крещеше,

в прегръдките си за утеха

снимка на Ромео тя държеше.

През тази нощ приключи всичко,

бе сложен край на хорското падение.

Така ли трябваше да става –

с побои, палежи, престъпление?

Младежът щом разбра за Жулиета,

отправи се веднага да я търси,

но след безумната вендета,

която селото разтърси,

безследно тръгнала си беше

не само тя, а цяла махала.

Единствено самотно там лежеше

портретът на Ромео в пепелта.