Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2015 10:28 - Произшествие в село Горно Вмирише
Автор: chaikata Категория: Забавление   
Прочетен: 969 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.12.2015 10:38


 Произшествие в село Горно Вмиришѐ

  Беше ама много хубав летен следобед. Слънцето печеше на общо основание, птици фърчаха като разпрани, навсякъде се мандахерцаха насѐкоми, у водата се преметаха риби, раци и земноводни. С две думи, от тея следобеди, където ти идва да се съблечеш, дето се вика „по организъм“ и да се овъргаляш у “прегорелата” трева.
  На шарена сянка под една дива овошка спеше преялия с постна яхния седемнайсет годишен козар Пърдан Неумитов. Въпреки своята напъпила юнност той хъркаше нечовешки, защото едно парче хляб му беше заседнало на глътката. По бузата му пък се стичаше сочна лига и образуваше малко езерце току под лявото му ухо. Въпросният микро-водоем, пропит с дъх на картофи, беше привлякъл вниманието на няколко мравки и едно попово прасе, които щедро се черпаваха от разтегливата течност. Явно ако си насѐкомо подобно нещо ти се струва като амброзия и гледаш да се натъпчеш като за последно.
  Пърдан беше родом от китното село Горно Вмиришѐ, което се явяваше по-малкия брат на Долно Вмиришѐ и можем да кажем, че двете села образуваха нещо като конгломерат. Спящият младеж беше козар от малък и това беше формирало целия му мироглед и житейски опит. Например той за жалост никога нямаше време да се разхожда из центъра на селото, а камо ли да отиде до близкия град. Заради това и когато влезеше в смесения магазин, се чувстваше като че ли е в ЦУМ. Обземаше го едно странно благоговение пред консервите и гумените галоши и сякаш духът му се извисяваше до Възбог.
  Сега вероятно си мислите: „Тоя Пърдан сигурно е много просто момче“ и не сте далече от истината. Той беше меко казано неук и трудно четеше. От математика не разбираше изобщо и се затрудняваше дори когато броеше козите, а те бяха всичко на всичко петнайсет парчета. Той беше по-скоро човек на действието. Ходеше на училище в съседното село, където вследствие на някои хигиенни обстоятелства учениците страняха от него. Дали заради тезата, че водата изтънява кожата или просто поради родителско нехайство, но Пърдан беше доста замърсен гимназист. Това че се боричкаше с козите, също не му помагаше особено. 
  Пърдан беше влюбен в местната хубавица носеща звучното име Летисия. Тя имаше профил във всички сайтове за запознанства, където се беше снимала надупена и поради това беше много популярна и уважавана - истинска интернет знаменитост. От своя страна най-близкото до клавиатура, което Пърдан беше докосвал се наричаше ключ на лампата, а дори и него натискаше с лек уплах. Летисия не откликваше на чувствата на козаря тийнейджър и бягаше през глава, когато той се засилваше към нея с отворени обятия и огромни потни петна под мишниците от напрегнатите борби с козите. Това обаче, не обезсърчаваше Пърдан и той използваше всяка възможност да атакува интернет знаменитостта. В този момент козарят пубертет сънуваше именно нея и както се казва, така беше “опънал палатката”, че щеше да пръсне ципа на ва̀рените си дънки.
  Та младежът хъркаше наобиколен от козите, а от време на време и доволно примляскваше. Всичките петнайсет животни бяха наоколко, така че може да кажем, че цялата поляна беше „овъртолена у кози“. Носеше се протяжен джвакащ звук и тук-таме - по някое вяло изблейване.
  В своя книга Тери Пратчет беше казал, че не е трудно да се привлече вниманието на една коза. При цялото ми уважение, той очевидно никога не е контактувал с такава, защото вярвайте ми – няма по-трудно нещо. Това козата е много елементарно животно и нищо не я интересува. Дай ѝ цял ден да премета у устата бурени и да тори пасищата с дардонки. 
  Противно на това обаче, една от козите беше вперила напрегнат взор нейде в далечината. Цялото ѝ същество се беше изопнало и вдървило, от това което гледаше. Ако и ние бяхме на поляната и погледнехме в същата посока щяхме да видим, че там няма нищо или ако е имало, си е отишло. Въпреки това козата беше видимо развълнувана. Такива са си козите. Ние не сме виновни за това. 
  Така! Ако освен че гледахме в същата посока се върнехме и малко назад във времето, вече щяхме да видим, че на това място се появява странен летящ обект, който прави лупинги и блести като прясно калайдисана тава. В този момент в съзнанието ни биха изникнали следните въпроси – Какво е това и какво ли си мисли козата, че е?      Докато разсъждаваме над тези утопични дилеми пък щеше да е добре да се върнем обратно и да погледнем вдясно, където щяхме да забележим едър мъж, който се изкачва пуфтейки по пътеката, водеща към поляната.
- Пърдане! – провикна се мъжът. – Спиeш Л‘и, бе груйо?
  Козарят-младеж се сепна и рязко се изправи. Сега за първи път в хода на това повествование предстои да чуем и гласа на Пърдан.
- А, спием! МисЛ‘им си тука нещо.
  Мъжът вече беше достигнал поляната и се извиси над полегналия козар с всичките си сто и тридесет килограма събрани в почти двуметрово тяло.
- Над Долно Вмиришѐ са видеЛ‘и ЕнЛ‘еО!
- Шо са видеЛ‘и? – попита сънено Пърдан.
- ЕнЛ‘еО, бе! Избъ̀рши се. ЦеЛ‘ио си у плюнка. Оти спиеш, а не вардиш козите? Ми ако доде вук?
- А, че доде... – философски отбеляза Пърдан. – Па наЛ‘и Л‘ани каЛ‘еко ми утепа посЛ‘еднио. Дидииий, шо животни издав̀ тая гад! – опита се да отклони разговора пубертетът в изгодна за него посока.
- Нема значение сега! Събирай козата и сЛ‘азай надоЛ‘е! Големи неща са става̀Л‘и.
  Пърдан неохотно се зае с поставената задача и за да не се бавим много трябва да отбележим, че след няма и два часа той си беше в селото, където завари следната ситуация: Почти всички селяни се бяха събрали на площада и ожесточено дискутираха. Пърдан веднага визира своята любима Летисия и реши, че дискретно ще се доближи зад нея и приятно ще я изненада със страстна прегръдка откъм гърба. За жалост дискретността пропадна защото хората се отдръпваха и образуваха коридор пред ароматния любовчия, което и му попречи да остане незабелязан. Летисия естествено усети раздвижването и когато Пърдан достигна местоположението ѝ, тя беше изчезнала и така и не се появи до края на събирането. В този момент се провикна синът на пощаджията:
- И язе го видох! Меташе се като змѝя и светеше. ЗабоЛ‘еа ме очите.
  Веднага из тълпата се понесе нискочестотно „Дидиииии...“ - хората бяха истински потресени от чутото. Една от краварките дори се опита да симулира припадък от вълнение, но тъй като никой не ѝ обърна внимание бързо се съвзе и се ограничи с цъкане и учудена физиономия. 
- Я, Пърдан да кажува. Он варди козите горе. Виде Л‘и нещо, бе?
  Пърдан се стъписа. Не беше свикнал да го питат каквото и да било.
- Е пааааа... – запелтечи той.
- Ами, че види. – каза баща му. – Он само яде и спие. КеЛ‘еш!
- Ааааа... то... не е като... – опита се да се защити Пърдан, но някак не му се получи много.
  В този момент с нереално бучене, свидетелстващо за належащ основен ремонт се появи автомобилът на кмета. Колата, модел на Ланчия с отдавна спрени от производство резервни части се закова на площада и от нея излезе персонаж, който на всички гледали Форд Боаяр поразително би напомнил за помощника на водещия – Паспарту. Кметът бързо се насочи към множеството, затаило дъх в очакване на потресаващите новини, които щеше да чуе.
- Не е било ЕнЛ‘еО. – запъхтяно каза новодошлият. – Децата са пускаЛ‘е фърчило.
  Думите не могат да опишат разочарованието обхванало присъстващите. Сред тълпата се понесе сърдито мърморене. Не това очакваха хората на площада.
- Язе не съм виновен – заоправдава се кметът. – Такива са си у Долно Вмирише, немат си друга работа и само пЛ‘ашат ората. Фърчила че ми пускат.
- Ясно – мъдро отбеляза бащата на Пърдан, – понекога нещата не са това кое изгЛ‘еждат.
  Скоро множеството се разотиде и площадът опустя. Пърдан и родителят му се прибраха умислени в къщи. Оказа се, че в тяхно отсъствие вълк е издавил половината кози, поради което бащата преби сина си и без да му мигне окото се напи като кирка в селската кръчма. 
Та, такива ми ти работи в Горно Вмиришѐ.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: chaikata
Категория: Забавление
Прочетен: 65292
Постинги: 47
Коментари: 16
Гласове: 40
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031