Това е здраве! :: Милфолюция

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.08.2019 17:25 - Милфолюция

Автор: chaikata Категория: Забавление

Прочетен: 519 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 01.08.2019 17:27

Не знам как става, но си падам по всякакъв тип жени. Такава ми е напрАвата. Дай ми ти на мене анорексичка, плеймейтка, Мис Пиги, лилипутче, бабуняк, с един крак, с три крака, лицето наобратно, задника на главата - не връщам. Просто, в моите очи всичките сте прекрасни! Всякак! И докато режете лук и циврите кат‘ мачка, заключена в мазата. И докато си правите кола маска и врещите като кенгуру в автомивка. И докато се напъвате седнали на порцелановия трон. Красиви сте! Знам, до една мечтаете да сте вечно млади и опънати, ама не става... и няма защо - Йехова, Бог да го поживи, е измислил схемата още навремето. Направил е така, че жената във всяка възраст да е хубава и винаги да придърпва на мъжа либидото. Данке за което! Аз обаче не спирам дотук. Ако ме питате мене, с годините ставате по-джиджани, по-лачени. На това му викам - Милфолюция. Разкош! Така. Не е ясно как точно се случи, но ми върза с една съседка: форти-сикс, дабъл-ди, в лицето като Мики Рурк. На стари години. Бивша републиканска по хвърляне на диск. Тялото сякаш не излизало от утроба, ами все едно Ставри Калинов го е оформил с оксижена - грубо, твърдо, и с режещи ръбове. Отивам у тях на гости. Още не съм влязъл и каката вече ми е свалила гащите,... а аз съм с колан и тиранти. К"ва е тая техника? Това у ВИФ ли го учат? Викам ѝ: Аз: Чакай поне да се подмия! Цял ден съм мъкнал хладилници в Техномаркет. Тя: Не ме интересува. Подавай го! И аз подавам. Такава гибралтарка ми врътва, че ми се отлепя ретината на лявото око, а на дясното дигам 300 кила диоптър. Сега ви гледам, ама виждам само бутилки. Сядам след рехабилитацията на канапето - да презаредя. Намествам се в китеника, а тя както си е гола по организъм, почва да носи: Черно Джони, ледче, лимонация, два вибратора за втория тур. На масата - шоколадови изделия. После пали джойнт - подарък от сина ѝ. Той е на 20, живее в Холандия, нещо там с кафе се занимава. Дърпам като тигър и разфокусирам тотално. Почвам да я виждам като сглобена от ЛЕГО. Мисля си: „Гледай каква тарикатка е любовта! Дава на човек 3-де очила.“ Както си кулИраме тя рипва, вдига ме на ръце и ме понася към леглото. Попътном прави щипка с палеца на единия крак и намества килима заедно с канапето върху него. Нещо се е разместил. С другия крак гаси лампата. Рязко става мрак и сякаш се пренасяме в първобитно-общинния строй. Спалнята е нашата пещера. От страхопочитание топките ми се сборичкват коя първа да се навре в задника. Тя сякаш усеща тоя мой трепет и нежно удря главата ми в рамката на вратата. Ей така, да покаже колко ме желае. От болка, цялата ми кръв отива в слабините и за малко да ѝ извадя окото с патерицата. Няма как обаче - преглъщам страданието, слагам въображаема пържола на подутото и се раздавам на 100 процента. Помпам яко в тъмното. Чувам, че ми се получава, защото от пъшкането ѝ се откачат вратите на трикрилния гардероб, но ми се иска и да оплакна очи – за мозъчна стимулация. И си викам на главата: „Маамустара! Немаше ли как сега любовта, след 3-де-то, да пусне и едни очила за нощно виждане?“ Минават едва 5-6 часа и се чуваме. Синът ѝ изненадващо си идвал от Амстердам, та по-добре да не сме се виждали известно време. Хем ми става чоглаво, хем малко се спичам. Ами, ако е разбрал за нас? Знам ги аз тия днешните младежи – всичките са ем-ем-ейци. Едно от най-страшните изречения, които човек може да чуе откъм гърба си е: „Бе, от къдя на къдя ти ша опъваш макя ми?" След седмица синът си тръгва. Младежът пак е контрабандирал тревка и с „макя му“ се правим на мушкато. Опрашвам я, и този път свършвам в нея. Няма проблем - жената още преди две години е изпяла песента „Уелкъм климактериум!“. Е те това е благодат. Цръцкаш си на топло, шокар ти е на главичката,... а не, като Го извадиш зимата, да хване суграшица или да пусне сълза-сталактит. На следващата вечер пак съм у съседката. Показва ми трофеи от първенства. Дискът, който е мятала тежи поне тон. Не мога да го отлепя от земята, а тя го върти сякаш е шоколадово яйце. Още малко и ще му свали станиола. После отново говорим. Да мине време докато чакаме крачола да набъбне. Моята събеседничка е на държавна служба. НАП. Отдел – „Принудително и дори насилствено събиране на данъци“. С ръка на сърцето заявявам, че ако тая ми се яви на вратата, ще си предплатя за хилядолетия напред. Преди това била в НОИ, после КАТ, после в Трето районно и навсякъде, дето се вика камък не останал необърнат. Колегите мъже я изпращали с цигански оркестър, а жените ѝ правели вуду-куклички. След говоренето слушаме музика. Спокойна, лежерна! Няма Слейър нито Папи Ханс! Накрая изденсваме и един блус. Оная ми работа се търка в коляното ѝ. Егати валкирията! Давам си сметка – треснала ме е любовта. Мамка му и чушкопек! Не бях очаквал! :)

Нагоре