Баща ми беше алкохолик. Тежък. Непоправим. Самоуби се с пиене. Целенасочено. Не даваше да му се каже нищо и криеше колко е зле. Живееше сам. Имаше пари, но се наливаше с най-евтината водка. Не разбрах защо. Молих го да намали. Всички го молихме, но спори ли се с човек, който в десет сутринта си сипва. Когато му се обадих за последно, ми каза: „Тати, ти ме забрави.“ Просто не му бях звънял няколко дни, защото имах изпити. Съжалявам! Беше станал чувствителен и сръдлив от алкохола. Той по принцип никога не ме търсеше - това беше мое задължение. Идваше от време на време за обяд, но с напредването на зависимостта престана. Питах го при последния ни разговор, има ли нужда от нещо – нямал.

Заминах на море. По онова време да притежаваш джи-ес-ем беше лукс и за да му се обадя, трябваше да ходя до пощата в Созопол, а ние бяхме на Градина. Нямах кола, пари за такси също, а и честно казано не предполагах колко е зле. Докато съм отсъствал, колабирал в банята. Лежал два дни на студените плочки. Открили го съседи. За мен имаше съобщение на рецепцията в къмпинга. Беше записано на картичка „Поздрави от Созопол“. Жената там нямала на какво друго да пише. Накара ме да си я платя. Като разбрах, веднага се качих на рейса и направо в болницата. Той хем беше в съзнание, хем не беше. Имаше обаче толкова разсъдък, че когато чу да му говоря, се обърна с гръб към мен. Беше ми сърдит, че не съм го потърсил, че не съм го спасил. Отиде си няколко дни по-късно.

Още пазя картичката. Също и вината.

 

Да се пазите като от чума, акохолът е коварен и често съществува фамилна обремененост. Мой прадядо (кръчмар) е пропил целия си имот и добре че баба ми гребнала с шепичка златни пари от пълното (все още!) чекмедже. Имаше на всяко внуче на шапчицата за късмет да зашие. След този случай алкоолици в рода нямаме, но всички обичат домашно вино.